Световният ден за борба с диабета се отбелязва всяка година на 14 ноември от 2007 г. Самият ден 14 ноември е избран, защото това е рожденият ден на Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест през 1921 г. откриват животоспасяващото лечение за захарен диабет тип 1 – инсулина. Логото на Световния ден за борба с диабета е кръг, символизиращ живота и здравето, а синият цвят отразява небето, еднакво за всички нации. Синият кръг отразява обединението на световната диабетна общност в отговор на диабетната пандемия.

Статистика

По данни на Международната диабетна федерация честотата на заболяването е 8,3% и по прогноза ще надмине 10% към 2035 г. Големият брой неразпознати случаи е важна предпоставка за закъсняване на лечението, вследствие на което се развиват усложнения. Най-често се открива диабет при пациентите във възрастовата група 40-59 г., обаче се наблюдава подмладяване на заболяемостта. Захарният диабет тип 1 съкращава очакваната продължителност на живот с 15 години, а при захарен диабет тип 2 – с 5 до 10 години. Всяка година вследствие на диабет в България умират над 8000 души, или 22 души дневно. Всъщност този брой би бил много по-голям, ако се отчитат смъртните случаи, предизвикани от усложненията на диабета.

Думата „диабет“ е с гръцки произход и означава „преминавам“. Асоциира се със затрудненото преминаване на глюкозата от кръвта към клетките за енергийните им нужди. Това се осъществява посредством инсулина, който се произвежда в панкреаса. Инсулинът е транспортен хормон, доставящ на клетката глюкоза, мастни киселини и други съставки. Ако този процес се наруши, глюкозата се трупа в кръвта и се появяват ред обменни нарушения, увреждащи органите. Въпреки завишените нива на глюкоза,  клетката продължава да изпитва енергиен глад. Причина за захарната болест може да е както дефицит до пълна липса на инсулиновата секреция (диабет тип 1), така и увреждане в чувствителността на клетките към инсулина с инсулинова резистентност (диабет тип 2).

-Захарен диабет тип 1 в голям процент от случаите е автоимунно заболяване. При него се появяват сериозни симптоми, загуба на тегло, повишено отделяне на течности, възможно е усещане за слабост, отпадналост, и се стига до състояние на кетоацидоза - много високи стойности на кръвната захар, при което се постъпва в болница.

-Захарен диабет тип 2 е най-често срещаният тип диабет, който е свързан с рискови фактори обусловени от  начина ни на живот: наднормено тегло, затлъстяване, нездравословно хранене, намалена физическа активност и злоупотреба с алкохол. Чрез промяна в поведението и ежедневните навици на хората, т.е. намаляване на рисковите фактори е възможно е да се предотвратят 70% от случаите на развитие на захарен диабет тип 2.

Причини за появата на захарен диабет:

Те са толкова много, че трудно биха могли да бъдат изброени без да се изпусне нещо много важно. И все пак ще отбележим – неправилно хранене, ежедневния стрес, затлъстяване, нездравословен начин на живот, злоупотреба с алкохол, наследствен и възрастов фактор и много други.

Симптоми при появата на захарен диабет:

- умора и лесна уморяемост - при захарния диабет клетките на тялото са неспособни да усвоят от кръвта своя основен енергиен източник – глюкозата. За да си набавят енергия за всички жизнени процеси клетките започват да преработват други вещества като мазнини и белтъци, които не отделят пълноценно енергия. Без достатъчно "енергия" тялото лесно се изморява.

- необяснима загуба на тегло - въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, тъй като губят много калории с глюкозата, която от една страна не може да "влезе" в клетките, за да бъде разградена, и се губи с урината. Телесното тегло намалява и поради обезводняването, което е следствие от високата кръвна захар.

- силна жажда (полидипсия) - високата концентрация на глюкоза в кръвта покачва осмотичното и налягане; за да се възстанови баланса част от вътреклетъчната вода излиза в кръвта; надхвърляйки бъбречния праг, глюкозата започва да се отделя с урината и "тегли" със себе си повече вода - в резултат на това тялото се обезводнява; от друга страна повишеното осмотично налягане на кръвта и обезводняването на клетките сигнализират към мозъка, в резултат на което като компенсаторна реакция се получава чувство на жажда.

- засилено уриниране (в по-голямо количество, а и в повечето случаи по-често уриниране) - това е своеобразен опит на тялото "да се отърве" от голямото количество глюкоза в кръвта, което така или иначе не успява да се оползотвори от клетките; бъбреците имат т. нар. "глюкозен праг" - това е стойност на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата с урината; голямото количество глюкоза "тегли" със себе си значително количество телесна вода и в резултат на това се получава увеличеното уриниране.

- повишен апетит - този симптом е обикновено по-силно изразен при 2 тип диабет,

- затруднено и забавено зарастване на рани - високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на белите кръвни клетки, които са основен елемент в "почистването" на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции; освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции.

- инфекции - потиснатият общ имунитет, лошият кръвоток в тъканите и високата концентрация на глюкоза (добра хранителна среда за много бактерии) допринасят за честата изява на някои инфекции, които са характерни за захарния диабет - това са чести гъбични инфекции на гениталиите, кожни инфекции (циреи, "гнойни пъпки"), инфекции на пикочните пътища и др.

Усложнения при диабет:

Най-често срещаните и тежки усложнения при недобре лекуван диабет са:

-кръвоизливи в очните дъна (ретинопатия)

-увреждания на кръвоносните съдове в крайниците с последваща увреда на малките периферни нерви (микроангиопатия и полиневропатия)

-увреждане в бъбреците

-проблеми от страна на сърдечно съдовата система

Профилактиката за недопускане на това заболяване или за правилно лечение при вече появило се. а тя се състои в:

-          спазване на правилно здравословно хранене;

-          спазване на природосъобразен начин на живот;

-          двигателна активност, движение, спортуване сред природата

-          недопускане на наднормено тегло;

-          недопускане на злоупотреба с алкохол и тютюнопушене.

-      редовен контрол на вече изявен диабет и правилно лечение на евентуални възникнали усложнения.

Лечение на диабет:

То се простира от приемането на лекарства, инжектирането на инсулин до много нови методи – фитотерапия, ефективни хранителни режими. Последните изследвания сочат, че мултифакторният подход (контрол на кръвната захар, хранителен режим, физическа активност, контрол на нивото на триглицеридите, преустановяване на тютюнопушенето, редуциране на алкохола)  в много голяма степен могат да намалят тежестта на микро- и макросъдовите усложнения.

 Статистика

 Диабет тип 2

При диабет тип 2 панкреасът отделя хормона инсулин, но секрецията му е недостатъчна или самите клетки не отговарят на действието му. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин (т.е. по някаква причини не успяват да приемат глюкозата), се нарича инсулинова резистентност. Клетките съдържат специфични рецептори, които се свързват с инсулина на принципа на ключ и ключалка. За да може глюкозата да влезе в клетката, инсулинът трябва да съвпадне с инсулиновия рецептор. Но при някои хора това е затруднено и глюкозата остава извън клетката. В отговор на това бета клетките на панкреаса  започват да отделят компенсаторно повече инсулин. Постепенно тези високи обороти водят до изтощаване на бета клетките и спадане на инсулиновата секреция – настъпва диабет тип 2.

 Причините за заболяването  могат да имат генетична обусловеност, но повече се дължат на други фактори: възрастта (рискът се покачва след 45 г.), обездвижването, употребата на алкохол и затлъстяването, увеличаващо риска около 10 пъти. Прекомерното количество мазнини нарушава действието на рецепторите, които „познават“ инсулина и приемат глюкозата. Клетките изпитват енергиен дефицит, въпреки  че кръвта е пренаситена с глюкоза – тя не се усвоява добре. Тогава  се усеща повече глад, но приемът на много въглехидрати повишава нуждата от инсулин, а на много мазнини – влошава инсулиновата резистентност, т.е. клетъчните рецептори не разпознават добре глюкозата. Клетката остава гладна, а в кръвта има излишък от глюкоза, поради което следва свръх стимулиране на панкреаса за инсулин, който да я транспортира до клетките.

 Лечение

Една от най-важните стъпки в лечението е промяната в начина на живот – тя включва както храненето, така и двигателната активност, оценка на стресовите нива и механизми за понижаването им. Може да се добави и  прием на билки и микроелементи, които значително облекчават симптомите и подобряват състоянието. Такива са птерокарпус, момордика, канела, гимнема, хром, цинк – те пряко понижават нивата на кръвната захар, а други като центела азиатика, гинко билоба, гроздово семе подобряват кръвообращението, като предотвратяват появата или прогресията на честите усложнения.

 Високите нива на кръвната захар може да увредят очите, бъбреците, нервите и големите кръвоносни съдове и да предизвикат усложнения, като загуба на зрение, ампутации и бъбречна недостатъчност.

 Ефективното лечение, може да намали инвалидизиращите усложнения с до 50%. Пациентът и лекуващият екип имат обща цел: да постигнат и поддържат добър контрол на стойностите на кръвната захар. Международната Диабетна Федерация препоръчва следните стойности на добър контрол - кръвна захар преди хранене: 4-7 ммол/л; кръвна захар 2 часа след хранене: < 10 ммол/л). За поставяне на диагноза и контрол на захарния диабет се измерва и гликиран хемоглобин(HbA1C), който е показател за контрола на захарния диабет през последните 3 месеца. Препоръката на МДФ е гликираният хемоглобин да е под 7% или съобразно индивидуалните препоръки на ендокринолога. Доказано е, че подобреният гликемичен контрол намалява риска от развитие на усложнения и увеличава продължителността на живота.

Променяме диабета!

 Захарният диабет е заболяване на ендокринната система и се характеризира с нарушения при усвояването главно на приетите с храната въглехидрати и отчасти на приетите мазнини.  По-точно се увеличава кръвната захар, а необходимата за организма глюкоза се губи чрез урината. Тези проявления и особено възможните усложнения на това заболяване го правят изключително сериозен проблем, който за съжаление търпи особено бурно развитие през последните години.