ИНФОРМАЦИЯ за Антракс, Туларемия и Бруцелоза

На вниманието на ОПЛ, специалистите и лечебните заведенията за болнична помощ !!!

Във връзка с писмо на МЗ № 12-00-375/12.08.2016г

Във връзка с ежегодната регистрация на кожни форми на Антракс в североизточна България, както и поради влошената епизоотична обстановка по отношение на Туларемия и Бруцелоза в някои области на страната през последните години е необходимо повишено внимание на ОПЛ, специалистите и лечебните заведения за болнична помощ към симптомите на заболяванията, значението на подробната епидемиологична анамнеза при всеки съмнително болен за своевременно определяне размера на огнището, вида и обема на противоепидемичните мерки в него, за своевременно издирване, изследване, при необходимост екстрена профилактика на контактните лица.

Осигуряване на необходимата диагностична готовност на лечебните заведения със задължително своевременно потвърждаване на причинителя в Референтните лаборатории на НЦЗПБ.

Във връзка с гореизложеното публикуваме информация за Антракс, Туларемия и Бруцелоза.

АНТРАКС

         Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.
         От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни.

         Етиология на заболяването

         Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.

         Клинична картина

         Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:
         Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 – 5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
         Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.
         Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост. 
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.

         Източници на зараза

         Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.
         Болният човек не е опасен като източник на зараза.

         Механизми и пътища на предаване на заразата

         Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др. ;
         Алиментарен (хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;
         Въздушно-прашинков механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

         Профилактиката на антракса включва:

         • Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;
         • Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;
         • Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;
         • Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
         • Добра термична обработка на месото и млякото;
         • Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.

         Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други. 

БРУЦЕЛОЗА

     Бруцелозата е бактериална инфекциозна болест – зооноза, която се предава на хората директно или индиректно от болни животни (основно домашни преживни животни и свине). Протича като хронично рецидивиращо заболяване, което се характеризира с вълнообразна температура, токсични явления, прояви от страна на различни органи и системи.

Причинител:

     Причинява се от бактерия от родBrucela. От значение за епидемичния процес е устойчивостта на бруцелите, както в околната среда, така и в хранителните продукти като мляко и млечни произведения. Бруцелите се унищожават при варене и пастьоризация, но са издръжливи на замразяване и изсушаване.

Сезонност и разпространение:

     Бруцелозата е заболяване с разпространение през цялата година и пик през пролетта и лятото. Среща се навсякъде по света, но особено засегнат е Средиземноморският регион. Боледуват предимно хора над 25 годишна възраст.

Инкубационен период:

     Непостоянен, труден за определяне. Варира от 5 до 60 дни, обикновено е 1-2 месеца, понякога – няколко месеца.

     Резервоар и източник на зараза:

     Естествен резервоар и източник на зараза при бруцелозата са основно крави (Brucela abortus), кози и овце (Brucela melitensis), свине(Brucela suis). При козите болестта протича безсимптомно. Животните са най-заразни по време на аборт (мъртвораждане). Причинителите се отделят със заразения плод, околоплодните води, влагалищните секрети, урината. С отделянията им се заразяват пасища, обори, водоеми. Бруцелите се съдържат в млякото и в месото на болните животни. Отделянето на причинителя в млякото може да бъде много продължително – до няколко години, което има важно епидемиологично значение.

     Болният човек практически не е източник на заразата.

     Механизъм, фактори и пътища на предаване на инфекцията:

Механизмът на предаване на заразата е:

-         алиментарен (хранителен)– при консумация на заразени и непреработени мляко, млечни продукти, месо

-         механизъм на външните покривки (кожа, лигавици)– при директен контакт с животните, както и при контакт с околоплодна течност, плацентарни и плодни части от инфектирани животни

-         въздушно-прахов механизъм – вдишване на прахови /аерозолни частици с бруцели

Пътища на заразяване:

-         хранителен

-         контактно-битов

-         аерогенен   

Фактори на предавате на инфекцията:

-         заразено мляко и млечни продукти

-         заразено месо и месни продукти

-         абортиран плод, плацента, околоплодни води от заразени /болни животни

-         урина, кожа, вълна от заразени /болни животни

-         контаминирани с бруцели прах, вода, почва

     Човек може да се зарази при директен или индиректен контакт с животни(чрез замърсени ръце като входна врата на заразата е устата)или с заразени хранителни продукти (включително непастьоризирано мляко, млечни произведения). Бруцелите могат да проникнат в организма и през горните дихателни пътища – чрез вдишване на контаминиран аерозол. Възприемчивостта на човека съм бруцелоза е висока.

     Клинична картина:

     Клиничната картина може да започне остро или постепенно. Разнообразните симптоми са както общи (температура, обща отпадналост, главоболие, болки в мускулите и ставите), така и органно специфични (със засягане на дихателната система, сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат, нервната система, пикочо-отделителната система, черен дроб, слезка, лимфни възли, очи, нехарактерен обрив, склонност към кървене и др.). Характерни са температурните пристъпи (покачване на температурата, с последващо спадане и започване на нова температурна вълна). Ако не се лекува, бруцелозата може да хронифицира.

     Диагноза:

     Основава се предимно на бактериологичното изследване и се допълва от клиничното протичане, епидемиологичното проучване и ветеринаромедицинската информация. Лабораторното доказване на бруцелозата включва микробиологично изследване на кръв за хемокултура (в началото на заболяването и по време на фебрилните пристъпи)и кръв за серологично изследване на по-късните етапи на болестта. Изследванията се извършват в Националната референтна лаборатория по ООБИ на НЦЗПБ, София, бул. „Столетов” № 44а.

     Лечение:

     Болните с бруцелоза задължително се хоспитализират в Инфекциозни отделения. Лечението на бруцелоза е продължително, като се провежда с поне 2 антибиотика.

     Профилактични мерки:

     Строг ветеринарен контрол, евтаназия на всички болни животни, граничен ветеринарен контрол, правилна обработка на млякото, млечните продукти,  месото и недопускане на консумация на млечни и местни продукти с неконтролиран произход.

     В стопанствата с открита бруцелоза се вземат следните мерки:

-         При входа на помещенията за животни се поставя изтривалка, напоена с дезинфекционен разтвор.

-         Работи се с предпазно работно облекло, гумени ботуши, ръкавици и предпазни очила, които подлежат на дезинфекция.

-         Осигуряват се условия за дезинфекция и измиване на ръцете.

-         Не се допуска хранене и пушене.

-         Хората, работещи в предприятия за преработка на продукти от животински произход, доставяни от района в който се намира заразената ферма, се изследват серологично.

-          

Противоепидемични мерки:

-         При откриване на бруцелоза при селскостопанските животни във фермите независимо от това, дали има или не заболели хора, се провежда серологично изследване на всички лица, които работят непосредствено с болните животни и на всички лица, които дълго време се оплакват от неясни фебрилни състояния, костно-ставни оплаквания и други, независимо от това дали в стадата има открита бруцелоза.

-         Лицата, положителни за бруцелоза не се допускат да работят в хранителни обекти.

-         В огнището на инфекцията се провеждат задължително дезинфекция и дератизация.

     Всички лица със здравословни проблеми в райони, в които е регистрирана бруцелоза следва незабавно да потърсят консултация с медицински специалист.

Туларемия

        Туларемията е остро инфекциозно заболяване. Причинява се от бактерии които са с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.

        Основен източник и резервоар на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, хищници и птици. От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи обитаващи жилищата (най-често по трансмисивен път).

        Механизъм на предаване:

        -хранителен – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни;
        -трансмисивен – при ухапване от кърлежи и комари;
        -аспирационен – вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
        -контактен – проникване през кожата и лигавиците;
        Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек. 
        Причинителят на туларемията притежава изключително изразени проникващи свойства, дори през неувредени кожа и лигавици. Лимфната бариера често не е в състояние да локализира туларемийните бактерии и те проникват в кръвта. Оттам се пренасят във вътрешните органи, където се образуват некротични участъци. В лимфните възли се образуват първични бубони.
        Локализацията на поражението и тежестта на протичането са свързани не само с мястото на проникване на причинителя, но също и с неговата вирулентност и с масивността на заразяващата доза. От значение е и състоянието на организма, неговата възприемчивост и съпротивителни сили.
        Възможно е продължително съхранение на туларемийни бактерии в организма с вторична генерализация на инфекцията по кръвен път, което обуславя възникването на по-късни рецидиви. 
        Клиничната картина е твърде разнообразна. Инкубационният период е от 1 до 7 дни, рядко до 10 дни. Болестта често започва с треска, главоболие, обща слабост, болки в мускулите по цялото тяло, висока температура (до 39 - 40°С).

        Клинични форми:

        1. Бубонна форма – засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех да кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени,с ясно очертани контури. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при нагнояване се зачервява, става оточна и се разязвява. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа до 2 – 3 седмици.
        2. Очна форма – развива се при проникване на причинителя през конюнктивите, където се наблюдава папуло-везикулозно образувание или язва. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението.
        3. Ангинозно-бубонна форма – възниква при проникване на причинителя през устата, чрез заразени хранителни продукти или вода. Появява се зачервяване на гърлото, оточност най-често на едната сливица, върху която се образува сиво-бял некротичен налеп, сраснал с подлежащата тъкан. Температурата се повишава. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които могат да достигнат размерите на яйце.
        4. Белодробна форма – при нея обикновено се засягат бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония. Липсват начални катарални изменения.
        5. Стомашно-чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.

        Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%. 
        След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции. Лечението се провежда с антибиотици след направени съответните изследвания.

        Профилактика:

        -недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;
        -оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
        -избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;
        -обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид;
        -използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.